Да се предадеш на Божията воля и промисъл не означава да изпаднеш в безгрижие. Безгрижието е противно на Божията грижа за хората и е крайно гибелно за тяхното духовно състояние, защото те са обкръжени от тъмни сили, които всячески им поставят съблазни и пречки по пътя към спасението.

С бащинска любов и грижа апостолът предупреждава вярващите за опасността от такава безгрижност, която дяволът използва най-охотно за гибелта на човешките души.

„Върху онези, които са привикнали на душевен сън, тоест да бъдат погълнати от суета и да обременяват трезвостта на душата си, напада коварният звяр на отчаянието. За да ги предпази от това, Христовият ученик ги увещава винаги да бодърстват и да се пазят от сеяча на плевели, за да не би, докато спят, водейки безгрижно и лениво съществуване, той тайно да посее в тях зли помисли и да ги отклони от истинския живот“ (блаж. Теофилакт).

Противникът на човешкия род, дяволът, тук е сравнен с лъв заради своята жестокост и свирепост: като рикаещ лъв, той обикаля земята, търсейки кого да погълне (срв. Иов 1:7), и причинява гибел и всякакви злини на безгрижните и небрежните.