Ако основното задължение на пастирите – като старши членове на Църквата по положение и длъжност – е да се грижат за по-младшите членове, т.е. за всички вярващи, които не притежават йерархическо достойнство, то всички останали християни са преди всичко длъжни да се подчиняват на своите пастири, а също така да се подчиняват един на друг, водени от християнската любов, кротост и смирение.

Апостол Петър доказва спасителната сила на смирението, в противовес на гибелността на гордостта, подобно на апостол Яков (Як. 4:6), като се позовава на Притчи 3:34 по гръцкия превод: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“