Апостол Петър посочва ново основание или подбуда за благодушното понасяне на страданията, както вече е направил по-рано (1Петр. 4:7) – а именно: близостта на Божия съд, който ще се стовари с цялата си строгост върху неверните и нечестивите, но ще започне от общността на вярващите.

„Съд или изследване нарича тук апостолът скърбите, които нечестивите причиняват на верните, и за настъпването на които Господ предварително е известил, казвайки: „Ще ви предадат на съдилища“ и прочее (Мат. 10:17). Така апостолът внушава страх у вярващите, за да ги отклони от разсеян и безгрижен живот“ (блаж. Теофилакт).

Съдът, или изпитанието от Бога, започва от „Божия дом“, т.е. от Църквата (срв. 1Тим. 3:15), в съгласие със старозаветната пророческа представа (Иер. 25:15–29; Ам. 3:2) и новозаветното учение на Самия Христос (Мат. 25:9; Лука 21:12).

„Съдът преди всичко ще започне с Божия дом, защото, както казва св. Василий Велики, ние естествено негодуваме най-много срещу своите домашни, когато те се провиняват.
А на Бога са „домашни“ не някои други, а вярващите, които съставляват Неговия дом – Църквата“ (блажени Теофилакт).

Апостол Петър гледа на страданията и бедствията, които християните от неговото време понасят, като на началото на последния Божи съд, който ще се излее в пълнота върху онези, които не се покоряват на евангелието. Тази мисъл апостолът изразява първо чрез въпрос в стих 17: „А ако първо от нас започва, какъв ли ще бъде краят на онези, които не се покоряват на Божието благовестие?“