Истински блажени са онези, които страдат за името Христово, като християни, а не заради злите си дела. Апостолът не желае някой от вярващите да страда поради извършена от него неправда, макар че и в най-добрите християнски общности не е била изключена възможността за провинения.

Като примери за такива дела той посочва в стих 15 няколко прегрешения, сред които е и „посегател върху чуждо“ – в оригинал (гр.) ἀλλοτριοεπίσκοπος.

Според тълкуванието на блаж. Теофилакт това е „онзи, който излишно се намесва в чужди дела, проявява неуместно любопитство, за да намери повод за злословие“.