Апостолът говори за естествеността, а дори и за необходимостта от „огнено изпитание“ (πυρίωσις – буквално: възпламеняване, огън) за истинските последователи на Христос. Става дума за огъня на бедствията и скърбите, които идват с цел да изпитат дори праведните и да усъвършенстват добродетелите им (срв. 1Петр. 1:7; Як. 2 и сл.). Чрез страданията душата се очиства, а добродетелта се възвисява, както златото се пречиства в пещ, и се издига в стойност, доколкото се отделя от примесите чрез огъня.

Такъв ред в живота на праведниците напълно съответства на заповедите и обещанията на Самия Господ (Мат. 5:11; Йоан 15:18, 16:2).

Най-голямата утеха в страданията на християнина е съзнанието, че чрез тях той става съучастник в Христовите страдания и се намира в жив и дълбок съюз с Него (Рим. 13:7; 2Кор. 1:7).