Сред различните дарби, апостол Петър особено откроява дара на словото („ако някой говори“ – εἴ τις λαλεῖ), т.е. дара на пророчеството (в духа на Рим. 12:6–8; 1Кор. 12:8–10).
Това включва поучение, увещание, утешение, убеждаване – всички те били от изключителна важност в апостолско време (1Кор. 14:3 и сл.).

Апостолът изисква този, който притежава дара на словото, да говори като „словеса Божии“ (λόγια Θεοῦ) – т.е. като истинско Божие слово, чуждо на всякакви човешки примеси, страсти и земна суета (срв. Деян. 7:38; Рим. 3:2).

По същия начин и служението (διακονεῖν) – особено когато става дума за помощ и милосърдие към бедните (срв. Рим. 12:8; 1Кор. 12:28) – трябва да се извършва свято и безкористно, като че ли Сам Бог действа чрез ръцете на този, който служи (еп. Георгий Ярошевский: „сякаш че тук би действал Сам Бог със Своята Сила“).

Крайната цел на всичко това е прославата на Бога и Иисуса Христа. „Към това, казва, ви увещавам – за да бъде Бог прославян във всички: било те езичници или вашите ближни“ (блаж. Теофилакт).