В разбирането за историческия и всемирен воден потоп, апостол Петър не акцентира върху наказателния, а върху спасителния му аспект, което обуславя и специфичната конструкция в 1Пет. 3:20: „избавиха се от водата“ (по-точно, според гръцкия текст: „чрез водата“, δια ὕδατος).

Апостолът, казва блаж. Теофилакт, показва, че спасението е било проповядвано на хората от самото начало, но те, поради склонността си към суета, го пренебрегнали. И докато хората били безброй, само осем души се покорили на проповедта и се спасили в построения ковчег.

Тъй като спасението е било „във вода“, апостолът напълно основателно прилага този образ към светото кръщение, и заявява, че тази вода е предобраз на нашето кръщение – защото и кръщението: погубва непокорните бесове, и спасява онези, които с вяра влизат в ковчега, т.е. в Църквата.

Както водата на потопа измива външната нечистота, така и кръщението измива не телесната, а душевната сквернота,
чрез външния знак извършва вътрешно очистване.

„То е като залог и обричане на добра съвест пред Бога“, обяснява блаж. Теофилакт.

Апостолът определя кръщението, предизобразено от потопа (ἀντίτυπον, „предобраз“), по същество по два начина:  Отрицателно – като противоположност на разнообразните юдейски ритуални умивания, които очистваха само телесното, но не и душата; Положително – като „обещание на Бога за добра съвест“ (συνειδήσεως ἀγαθῆς ἐπερώτημα εἰς Θεόν),
чрез което апостолът изразява: от една страна, благодатта от Бога при кръщение – опрощението на греховете и примирението с Бога; от друга – молитвата и обета на кръщавания да запази тази добра съвест и занапред.

Цялата тази сила и действителност на кръщението произлиза от възкресението на Иисус Христос, и от Неговото възнесение на небето, след което, като Богочовек, Нему се покориха свободно всички небесни сили (срв. Евр. 1:4).