Характерно за езика и мирогледа на апостол Петър е, че той нарича изкупителната кръстна смърт на Христос, както и в речите си в Деяния на апостолите (Деян. 5:30; 10:39), „повесване“ или „възнасяне на дървото“ (το ξύλον), с което подчертава, че Христос е приел върху Себе Си, в изпълнение на думите на пророк Моисей (Втор. 21:23), проклятието на греха и смъртта, което лежи върху човечеството (срв. Гал. 3:21).

Целта на изкупителната смърт апостолът посочва е двойна: чрез нея хората са освободени от греховете си и са получили благодатни сили да живеят в правда.