В този стих апостолът, в духа на тези старозаветни слова, говори за съдбата на онези, които не повярват в Божието слово. „На това и са оставени“ – това не значи, че те са определени за това от Бога. Защото от Онзи, Който желае всички хора да се спасят (1 Тим. 2:4), не може да произлиза причина за гибел. Но понеже те сами са направили от себе си „съдове на гнева“, като са прибавили към това и непокорство, положението, което сами са си приготвили, е това, в което и са оставени. Защото ако човекът, като разумно същество, е сътворен със свободна воля, и тази свобода не може да бъде насилена, то би било несправедливо да се вини Онзи, Който му предоставя точно онази участ, която той сам си е подготвил чрез делата си (блаж. Теофилакт).