Подобно на това, както в Стария Завет свещенството на Левиевото племе беше специално избрано от Бога, за да предстои пред Него и да принася жертви за себе си и за народа (Лев. 16:1; Чис. 9:13; Иез. 40:46), макар че и целият народ, и отделните му членове бяха призовани да съставляват духовно свещенство и царство (Изх. 19:5–6), така още по-силно това важи за Новия Завет. В него съществува установено свещенство за извършване на тайнствата, поучаването и управлението в Църквата; но редом с него, без да го отменя, съществува и всеобщото свещенство – духовното свещенство на всички християни, които са длъжни да принасят на Бога духовни жертви: молитви и хвала, себеотдаване, дела на любов и милост, и други християнски подвизи (Рим. 12:1; Евр. 13:15–16; 1Йоан. 3:16; Фил. 4:18).

Апостолът като че ли увещава християните така: „Бъдете по-тясно свързани помежду си чрез единството в любовта и се съединявайте в пълнотата на духовния дом, без да се смущавате от презрението на хората – защото дори крайъгълният камък, Христос, беше отхвърлен от тях. Стигнете до единомислие помежду си, изградете духовен дом от самите себе си, придобийте свято свещенство и принасяйте духовни жертви.“ (Блаж. Теофилакт)