Глупци! Те сравняват бъдещия век с настоящия. Но в този наш свят ние умираме – и умираме, защото се раждаме. Именно затова вземаме съпруги – за да може това, което се губи чрез смъртта, да се възстановява чрез раждането. Премахни необходимостта от смърт – и нуждата от раждане ще изчезне. А щом няма нужда от раждане, няма и смисъл от брак. Защото този свят е плътски, а онзи – духовен. Както душата в този свят е странник, така и плътта в онзи свят ще бъде чужда. В нашия свят душата е подчинена на плътта, тоест на човешките страсти, а в онзи свят плътта ще бъде подчинена на духа. Всяко нещо е най-силно там, където е неговият дом – там то господства. И така, ако душата, колкото и силна да е, може да бъде ограничена в този несъвършен свят и да се подчини на земната плът дотолкова, че почти не може да се развива в своята истинска духовна същност, то колко повече в онзи свят слабата и нищожна плът ще бъде покорна на достолепната и могъща душа, вече неспособна да я въвлече в плътското и да действа по своята стара природа.

PG 56:869.