Той напомни за ересите на садукеите, които твърдели, че няма възкресение на мъртвите. От всичко, което Му беше представено, Той счете за най-необходимо да разруши именно тази заблуда. Защото във всичко — във всяко човешко дело, независимо дали е телесно или духовно — движещата сила е надеждата за бъдеща награда. Земеделецът оре с надеждата да прибере реколта. Воинът се сражава с надежда да победи. Ако вече в този свят е толкова трудно да се служи на святостта, то кой би имал сили да се подвизава ежедневно, ако не е вдъхновен от надеждата за възкресение? Премахнеш ли тази надежда, цялата основа на религиозния живот се разрушава. А нима садукеите вярваха, че има брак след смъртта? Разбира се, че не! Как биха могли да вярват в брак след смъртта, след като самото възкресение отричаха? И все пак, в защита на своето заблуждение, те мислеха, че са намерили най-убедителния аргумент, разсъждавайки така помежду си: „Невъзможно е жената, която е била съпруга на седем братя, да бъде съпруга само на един от тях — или пък на всичките едновременно. Следователно възкресение не може да има.“

PG 56:869