И тъй, каква е сватбената дреха? Ето каква: „Целта на поръчението, казва апостолът, е любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1:5). Това е сватбената дреха.

Но не всяка любов – защото често изглежда, че се обичат и онези, които вършат дела с нечиста съвест. И такива, които заедно извършват грабежи, или обичат заедно да се занимават с магьосничество, или посещават заедно представления, и викат заедно на състезания с колесници или на боеве с диви зверове – всички те често се обичат помежду си, но не с онази любов, която е от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.

А ето коя любов е сватбената дреха: “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що дрънчи” (1 Кор. 13:1). Влязоха онези, които говорят на езици, и ги питат: „Как влязохте без сватбена дреха?“  Апостолът казва: “И ако имам пророчество, и знам всички тайни, и притежавам всяко познание и всяка вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).

Така всички тези човешки чудеса могат да бъдат като дреха – но не сватбена дреха. Ако имам всичко това, казва апостолът, но нямам Христос, то аз съм нищо.

Значи ли това, че пророчеството е нищо? Или че познанието на тайнствата е нищо? Не –  всичко това не е нищо. Нищо съм аз: ако всичко това имам, а любов нямам – аз съм нищо.