Но Призоваващият, виждайки, че поканата е отхвърлена, не желае местата на сватбения пир на Неговия Син да останат празни. Той изпраща за други, защото Божието Слово ще намери къде да обитава. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни; идете, прочее, по кръстопътищата и, когото намерите, поканете на сватбата. Ако в Свещеното Писание пътищата означават нашите дела, то разпътищата са нашите прегрешения. Често към Бога с готовност идват хора, които не се радват на успех в земните дела.

И слугите излязоха по пътищата и събраха всички, които намериха — и зли, и добри; и сватбената зала се напълни с гости. Самият състав на поканените ясно показва, че царският сватбен пир изобразява тогавашната Църква, в която присъстват и добри, и зли. В нея са смесени различни синове, и тя води всички към вярата, но не всички довежда до свобода в духовната благодат чрез промяна на живота, тъй като греховете пречат на това.

Докато сме в този свят, ние неизбежно вървим по пътищата на този век, смесени заедно. Но когато стигнем края, ще бъдем разделени. Добрите няма къде другаде да отидат, освен на небето; а злите — няма къде да се озоват, освен в ада. Животът ни преминава по средата — между небето и ада — и поради това приема, така да се каже, граждани и от двата вида. Светата Църква ги приема, без да ги различава, но ще ги раздели, когато този живот премине.