А как постъпиха те? Вместо да дойдат и да измолят прошка за престъпленията си, те продължиха да се държат по същия начин, дори стигнаха до нови злодеяния, по-ужасни от предишните. Именно на това посочва и Сам Христос, като казва: „Допълнете мярката на бащите си“ (Мат. 23:32).

Същото обвинение им отправяха и пророците по-рано, казвайки: „Ръцете ви са пълни с кръв“ (Ис. 1:5), „Кръвопролитие следва кръвопролитие“ (Ос. 4:2), и „Строят Сион с кръв“ (Мих. 3:10). Но въпреки това те не станаха по-разумни, макар че им беше дадена великата заповед „Не убивай“, чрез която се забраняваха и много други злини. Използвани бяха и много други подбуди, за да ги склонят към изпълнение на тази заповед. Но дори и с всичко това те не се отказаха от своето зло пристрастие.

А какво казаха, щом видяха Сина? „Хайде да Го убием“. Защо и поради какво? Имаше ли дори най-малка причина да Го обвинят в нещо? Дали защото ви оказа почит и, бидейки Бог, стана човек заради вас и извърши безброй чудеса? Или защото прощаваше греховете? Или защото ви призоваваше в Царството? Виж как те, в своето нечестие, са крайно безумни, и колко безразсъдно е тяхното подбуждение към убийство: „Да Го убием – и наследството ще бъде наше“ (Лука 20:14)!

А къде възнамеряваха да Го убият? Извън лозето.