С тази притча Христос учи на много неща: че Бог още от древни времена се е грижел за юдеите; че те още от самото начало са били склонни към убийства; че са били взети всякакви мерки за тяхното поправление; че дори след като убили пророците, Бог не се отвърнал от тях, а изпратил при тях и Своя Син; че Богът на Стария Завет е същият като на Новия; че чрез смъртта на Христос е извършено велико дело; че юдеите ще понесат най-тежкото наказание заради Христовия кръст и собственото си злодеяние; че езичниците ще бъдат призвани, а юдеите – отхвърлени. Христос предлага тази притча непосредствено след предишната, за да покаже чрез нея цялата тежест и пълната непростимост на техния грях. А как и с какво именно? С това, че въпреки цялата грижа, положена за тях, юдеите допуснали блудниците и митарите да ги изпреварят – и то с много.

Беседи върху Евангелието от Матея, 68