Вие сте свещенослужителите, познаващи заповедите на Писанията, водачите на народа – именно вие трябваше първи да повярвате в Христос и с това да послужите за пример на народа. Но вие не само че не повярвахте, а и когато видяхте, че в Него повярваха митарите и блудниците, не се засрамвахте и не се покаяхте. Митарите и блудниците, от които никой не очакваше това, наистина повярваха, а вие, които се преструвахте, че изпълнявате всяка заповед, останахте в упоритото си безсрамие, отказвайки да се покаете и да повярвате, или поне да последвате примера на онези, на които самите вие би трябвало да служите за пример.

Нима бяхте по-безгрешни от онези, които повярваха в Него? Дали това ви оправдава, че не повярвахте в Христос? Не – вие не повярвахте, защото презряхте Бога, защото сте надменни, суетни, с жестоки сърца, защото нито искате да водите другите към вяра, нито самите вие да вървите по този път.

Наистина голям е срамът за свещениците и цялото духовенство, когато миряните показват повече вяра и повече праведност от тях.