Това подтикване към братолюбие придобива още по-голяма сила в светлината на стихове 24–25, където апостолът отчетливо противопоставя плътския, невъзроден човек и неговите дела, от една страна, и от друга – възродения чрез нетленното семе на Божието слово (срв. Иак. 1:18), което пребъдва във вечността (срв. Ис. 40:6, 8). Също толкова вечна трябва да бъде и взаимната любов между християните (1Кор. 13:8).