Радостта от благата на наследството, приготвено на небесата за християните, трябва да изпълва с радост сърцата им и да бъде източник на благодатна утеха за душите им, когато ги сполетят скърби и изпитания. Апостол Петър излага възвишеното учение за полезността на страданията в нравствения живот на християнина в дух, сходен с този на апостол Яков (Иак. 1:2 и сл.), но същевременно с някои особености, отразяващи личните духовни преживявания и опита на самия апостол Петър.

На първо място, той особено подчертава нищожността – както по продължителност, така и по характер – на временните скърби и изпитания, в сравнение с вечната блаженство, приготвено за християнина на небесата. След това, повече от апостол Яков, той се стреми да събуди у читателите живо лично общение с Господ Иисус Христос чрез вяра в Него и любов към Него, като път към онова блаженство.

Както Учителят в Своето обещание не скрива, че наред с радостта има и скърби – „в света скърби ще имате“ (Йоан 16:33), така и апостолът, към думата „радост“, прибавя и „малко“ (1Петр. 1:6): „в това се радвайте, ако и сега, за малко време, е нужно да поскърбите в разни изкушения“.

Блажени Теофилакт тълкува: „Но понеже и това – да има дори малко скръб – е болезнено, апостолът добавя „сега…“, за да покаже временността ѝ. Или думата „сега“ трябва да се отнесе към радостта, в смисъл че тя ще бъде заменена от бъдеща радост, не кратка, а продължителна и безкрайна. Или пък „малко“ трябва да се разбира относно самата скръб – че, ако сега е нужно, то нека бъде за кратко, и то поради различни изкушения…”

Апостолът прибавя израза „ако е нужно“ („ἂν δέῃ“ / „аще лепо есть“), като поучава, че не всеки праведен, нито всеки грешен бива подлаган на скърби, и че нито едните, нито другите остават в тях завинаги.

Блажени Теофилакт пояснява: „Праведниците, които страдат, търпят за да получат венци, а грешниците – за да понесат наказание за греховете си. Не всички праведници преминават през скърби – за да не сметнеш злото за похвално и да не намразиш добродетелта. И не всички грешници търпят скърби – за да не се подложи на съмнение истината за възкресението, ако всеки получаваше заслуженото още тук.“