В Евангелието на Йоан четем, че Той се оттегли в планината, за да не Го направят цар. Сега обаче, когато идва в Йерусалим, за да пострада, Той не избягва тези, които Го наричат цар, за да ги научи открито, че е Цар не на земно и временно царство, а на вечното царство на небесата, и че пътят към това царство минава през презрението към смъртта.

Обърни внимание също как възгласите на множеството съответстват на думите на архангел Гавриил: “Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид” (Лука 1:32) — тоест, че Сам Христос чрез слово и дело призовава народа, на когото някога Давид е дал земна власт, към небесно царство.