Той не забранява да седят на първите места в синагогата или на угощението тези, на които това се полага според реда на службата им, но учи да се пазим от онези, които неправомерно жадуват за нея – порицавайки намерението, а не самия ранг.

Но и другите не остават без вина, когато същите хора, които искат да участват в спорове по пазарите, желаят също така да бъдат наричани „учители“ в синагогата.

По две причини трябва да се пазим от онези, които търсят суетна слава: Да не бъдем увлечени от външния им облик, като мислим, че техните дела са добри. Да не се поддаваме на завист, напразно желаейки да бъдем възхвалявани за добродетели, които те само наужким показват.

Но те не търсят само похвала от хората, а и богатство, защото следва: „Които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно правят дълги молитви.“

Тъй като се преструват, че са праведни и че имат големи заслуги пред Бога, те не се колебаят да получават щедри дарения от болните и от онези, чиито съвести са обременени от грехове, като че ли ще бъдат техни застъпници на Божия съд.