Това се казва, за да се докаже, че душите остават да съществуват след смъртта, което садукеите отричаха, и следователно да се направи логичният извод за възкресението на телата, които заедно с душите са вършили добро или зло. Истинският живот е този, в който праведните живеят за Бога, дори когато телесно умират.

За да потвърди истинността на възкресението, Христос можеше да приведе още по-ясни примери от пророците, но садукеите приемаха само петте книги на Моисей, като отхвърляха пророческите писания.