В заключение на своето послание апостолът се обръща с изпълнен с любов призив: „Братя…“. Той насочва вниманието към най-голямото дело на християнската помощ – да се помогне на брата, отстъпил от истината на християнската вяра, мислене и начин на живот.

За да насърчи вярващите към тази мисия, която произтича от органичната връзка на всички членове на Църквата, апостолът подчертава изключителната важност на този подвиг: „Нека знае, че който обърне грешника от лъжливия му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове.“

Тези думи могат да се тълкуват по два начина. Първо, че се отнасят за самия обърнал се грешник – неговата душа се спасява от смърт, не физическа, а духовна. Основанието за това е покриването на множество грехове. Това разбиране споделят еп. Георги Ярошевски, проф. Д. Богдашевски, еп. Михаил Лузин и др. А второто тълкувание е, че се отнасят за този, който е обърнал грешника: той получава велика награда за своя подвиг. В този смисъл думите напомнят израза на ап. Петър: „Любовта покрива множество грехове.“ (1 Петр. 4:8)

Блаж. Теофилакт разяснява този стих с мисълта, че:
„Милостта към ближния прави и Бога милостив към нас.“ (ср. Мат. 6:14–15)