Апостолът дава общо наставление: християнинът трябва винаги да помни Господа – както в радост, така и в скръб. Той насърчава вярващите да дават израз както на скръбните, така и на радостните си чувства в молитва и псалмопение.

Блаж. Теофилакт отбелязва: “На страданията трябва да съответства молитва, за да се улесни избавлението на изпитвания. Когато вълненията на душата се успокоят чрез молитвата и тя достигне своето естествено състояние, тогава трябва да очаква още по-голямо блаженство.“

Това учение подчертава важността на молитвата при всички обстоятелства на живота – тя е както утеха в трудностите, така и израз на благодарност при радост.