Без видима връзка с предишната тема, Апостолът предупреждава християните да не злоупотребяват с клетвата. Известно е, че по времето на Иисус Христос юдеите често се кълнели в различни форми и по всякакви поводи.

Господ осъжда тази практика и учи Своите последователи просто да потвърждават истината или да отричат неправдата, без да прибягват до ненужни клетви (Мат. 5:33–37).

Апостолът следва същата линия. Той не отхвърля клетвата напълно, а забранява недостойното ѝ използване. Той мотивира наставлението си с думите: „за да не паднете под осъждане“ (ὑπὸ κρίσιν). Това означава, че човек, който лекомислено се кълне, лесно може да се окаже осъден.

В друга версия на текста се среща изразът εἰς ὑπόκρισιν (в слав. „в лицемерие“), което подсказва, че лекомислената употреба на клетви неизбежно води до лицемерие. Блаж. Теофилакт тълкува тези думи така: “Апостолът нарича лицемерие или осъждането, което ще постигне онези, които често се кълнат и поради тази си привичка стигат до престъпления, или самото лицемерие, при което едно се казва, а друго се има предвид.“