Наред с тях, в стих 11, апостолът посочва и праведния Йов като велик пример за търпение в страданията. В неговата история той подчертава не само изключителното му търпение, но и благополучния край на страданията му – Бог го благословил с велики блага заради неговата вярност. Историята на Йов е особено поучителна за страдащите християни в два аспекта – Йов показва изключително търпение в изпитанията.
Бог го оправдава и възнаграждава за неговата вярност.

Изразът „краят от Господа“ (τό τέλος Κυρίου) не се отнася до смъртта и прославянето на Христос, както смятат някои тълкуватели (блаж. Августин, Ланге), а именно до наградата, която Бог дарява на Йов за неговото търпение.

Когато апостолът казва: „чували сте за търпението на Йов“, той вероятно намеква за четенията от Книгата на Йов в синагогите, които са били добре познати на юдеите. Това прави този стих (Иак. 5:11) важно свидетелство за историческото съществуване на Йов.

В края на стиха апостолът добавя утешителни думи: „защото Господ е много милосърден и състрадателен“. Това трябва да вдъхне надежда у читателите, че тяхното търпение в страданията няма да остане напразно – Господ ще ги възнагради според Своето милосърдие.