Обръщайки се сега към бедните и смирените братя, апостолът ги наставлява най-вече към търпение, тъй като тази добродетел е била най-необходима в тяхното угнетено състояние.

Основният мотив, който апостолът посочва за търпението, е близкото пришествие на Господа. В стих 7 той казва: „Бъдете дълготърпеливи до пришествието на Господа“ (ἕως τῆς παρουσίας τοῦ Κυρίου).

За да покаже нуждата и плода от такова търпение, той го сравнява с очакването на земеделеца, който търпеливо чака плодовете от своя труд, като разчита на благоприятните условия – ранния (πρώιμον, на еврейски море) и късния дъжд (ὄψιμον, на еврейски мавкош). Това са двата основни дъждовни периода в Палестина, необходими за отглеждането на зимните и други култури (ср. Втор. 11:14; Йер. 5:24; Йоил 2:23).