От изобличаването на богатите и самонадеяни търговци (Иак. 4:13–16) апостолът сега преминава към изобличаване на богатите, но немилосърдни и жестоки собственици и земевладелци, които угнетяват бедните си съседи и работниците си. По своя тон и израз апостолът тук напомня на силните изобличителни речи на старозаветните пророци.

Тези богаташи, както и по-рано в посланието (Иак. 1:5, 9, 10, 27; Иак. 2:1 сл.; Иак. 4:1 сл.), вероятно са били християни, а не неповярвали юдеи. Но както за обърналите се към Христос юдеи, така и за неповярвалите юдеи, тези думи на апостола са били убедителни, защото греховете на жестокосърдечието противоречат не само на християнския закон на любовта, но и на Моисеевия закон, който се отличава със своето състрадателно отношение към бедните.

Изобличителната реч на апостола към богатите християни се разделя на две части:

Иак. 5:1–3 – описание на наказанието, което очаква богатите като израз на Божия гняв.
Иак. 5:4–6 – характеристика на поведението на богатите и техните престъпления като основание или причина за предстоящия Божи съд.

Богатите са призовани (ст. 1) към силен плач – „плачете и ридайте“ (κλαύσατε ὀλολύζοντες) – изрази, често използвани от пророците при предсказването на Божия съд (Ис. 8:6; Ис. 14:6; Ис. 15:3). Апостолът „кара богатите да ридаят, тоест да плачат горчиво заради това, че трупат богатство, което ще се окаже тленно, но не го раздават на бедните. Защото богатството не загива само когато се изразходва за бедните“ (блаж. Теофилакт).

Тук не става дума за естествената участ на всяко земно богатство, което по своята природа е преходно и тленно (Иак. 1:10; 4:14), а за съдбата, която ще сполети немилосърдните богати християни като Божи съд и специално наказание, предвид близкото пришествие на Господа (по-долу, Иак. 5:7–9).

Апостолът ги призовава да поправят живота си, докато още не е късно.