Истинският, разумен поглед на вярващия човек върху човешките начинания, дела и самия живот винаги трябва да се основава на мисълта, изпълнена с вяра: „Ако е угодно на Господа и живеем, ще направим това или онова“ (ст. 15).

В противовес на тази смирена преданост към Божията воля, мисленето на търговците (ст. 13) е погрешно заради прекомерната самоувереност, надменност и в крайна сметка произлиза от гордостта.

Именно „гордостта на този свят“ (ср. 1Йоан 2:16) може да породи в човека нелепата и опасна мисъл, че той е единственият властник и разпоредник на своя живот и своите действия.