В духа на старозаветните писатели (ср. Иов 8:9; Пс. 101:12, 143:4) апостолът описва колко нестабилно е човешкото съществуване, предупреждавайки читателите и всички християни да не подражават на неразумно мислене на търговците.

„Той показва суетността на нашия живот и ни укорява за това, че прекарваме цялото си съществуване в суета, че всичките ни усилия се изчерпват в преходното зло. Така и Давид казва: „Наистина като сянка преминава човек, наистина напразно се суети“ (Пс. 38:7), т.е. занимава се с това, което само по себе си няма истинско битие, а се явява като призрак“ (блаж. Теофилакт).