Тъжна и неизбежна последица от тази немиролюбива и плътска нагласа у християните е безплодността на техните молитви. „Ако Бог не изпълнява молитвите за земни блага, то причината за това не е нищо друго, освен че тези молитви са лоши, защото благата се търсят не за добри цели, а за да бъдат похарчени (δαπανᾶν) в задоволяване на своите похоти и страсти“ (еп. Георги Ярошевский).

Това духовно състояние на християните разкрива тяхната голяма привързаност към света и забравата за Бога. Затова апостолът по-нататък (ст. 4) ги изобличава за тяхната измяна към Бога.