Апостолът описва нагледно хаотичната и взаимна борба в християнските общини, читатели на посланието му. Техните желания и стремежи, които обикновено са безнравствени, остават неудовлетворени. Това още повече разпалва техните страсти, подтиквайки ги към резки и насилствени прояви на ревност и дори „убийства, завист, препирни и недобри дела“, които в крайна сметка не им позволяват да постигнат онова, към което се стремят.

Тук не се говори за физически убийства и вражди, защото такова обвинение е тежко дори за престъпници, а какво остава за вярващи хора, които се стремят към Господа. Изглежда, че под “убийци” апостолът има предвид онези, които погубавт душите си чрез постъпки, които враждуват срещу благочестието. (блаж. Теофилакт).