“какво да сторя”. Господарят на лозето размишлява какво да направи, не защото има нужда от съветници, а за да покаже, че след като е опитал всички възможни средства за човешка помощ и народът Му все пак не се е изцелил, Той ще прибави нещо по-велико.

Затова продължава: „Ще изпратя възлюбения си син; може би ще го почетат, когато го видят.“