За плодотворно и спасително учителство е необходима „мъдрост, слизаща свише“, тоест от Бога (Иак. 1:17). Според описанието на апостол Яков, тази мъдрост преди всичко е чиста (αγνή), защото чистотата и светостта са основните ѝ свойства.

След това следват три качества, които са противоположни на ревността и сварливостта на лъжливата мъдрост: а) мирна (εἰρηνική) – разпространява само мир; б) кротка или скромна (ἐπιεικής); в) послушна, отстъпчива (εὐπειθής).

Следва най-положителното свойство на истинската мъдрост: „пълна с милосърдие и добри дела“, тоест богата на дела на благотворителна любов, която е съществено свойство на благочестието (Иак. 1:27).

И накрая – „безпристрастна и нелицемерна“ (ἀδιάκριτος ἀνυπόκριτος) – чужда на съмнения във вярата, абсолютно искрена и прямодушна.

„По този начин са посочени седемте качества на божествената мъдрост: тя прилича на седемцветна прекрасна дъга, чиито цветове са отражение на един основен цвят – чистотата и святостта на мъдростта.“ (еп. Георги Ярошевский).