След толкова подробно разкриване на мисълта за необходимостта и трудността на обуздаването на езика, апостол Яков отново се връща към основния предмет на своето наставление (Иак. 3:1) – да не се стремят мнозина към учителство.

Истински учител може да бъде само мъдър човек (σοφός = евр. хакам) и разумен (ἐπιστήμων = евр. набон).

В библейско-еврейската употреба (виж Втор. 1:13, 4:6) тези две понятия, макар и близки, изразяват пълнотата на теоретичната и практическата мъдрост.

Апостолът, обръщайки се срещу онези, които злоупотребяват с думите, подчертава практическата страна на мъдростта:
„Ако някой е мъдър и разумен, нека докаже това със своето добро поведение, със смирена мъдрост.“

Приложено към християнския учител това наставление на апостол Яков напомня за поучението на Спасителя към апостолите – да бъдат „кротки като гълъби и мъдри като змии“ (Мат. 10:16).