Желаейки по-твърдо да запечата в съзнанието на читателите изразената в Иак. 3:10 мисъл за неестествеността на употребата на езика за проклятие, при положение че той е предназначен за благословение, св. апостол в стихове 11–12 привежда примери от природата.

Той посочва извори, които извеждат само един вид вода – горчива, сладка или солена – и различни овощни дървета – смоковница, маслина, лозница – които винаги дават плод според своя вид.

Така апостолът разкрива ненормалността, или дори противоестествеността, на проклинането чрез езика. Следователно, човек, който проклина ближния си, създаден по образ Божий, не може искрено и угодно на Бога да Го прославя. Неговото прославяне на Бога не може да бъде истинско, а е лицемерно, показно, фарисейско.