Характерът или природата на този пожар е изразен с хиперболичния израз: „ὁ κόσμος τῆς ἀδικίας“ – „свят на неправдата“ (неточни са тук славянският и руският превод: „лепота“ или „украса на неправдата“).

Това означава неправда, лъжа и всякакъв род зло, които произтичат от злоупотребата на човека с дара на словото.

Греховете на езика, като изявяващ се сред другите членове на тялото орган, оскверняват и заразяват цялото тяло, целия духовно-телесен организъм на човека, всички негови стремежи, намерения и действия.

Пожарът на злото и гибелта, който се запалва от необуздаността на езика, разпалва, изпепелява и изгаря с огъня на страстите целия кръг на човешкия живот (колелото на битието, раждането – τὸν τροχὸν τῆς γενέσεως), като самият той не е нищо друго, освен оръдие на огъня на геената и на дявола.