След като сме помолили за прехрана, следващата ни молба е за опрощение на греховете, за да може този, който е нахранен от Бога, да живее в Бога. Така се осигурява не само настоящият и преходен живот , но и вечният, към който можем да достигнем, ако получим опрощение на греховете си.

Господ нарича греховете дългове, както казва по-нататък: „Опростих ти целия онзи дълг, защото ме помоли“ (Мат. 18:32).

Колко полезно и спасително е за нас това напомняне – че сме грешници, принудени да молим за прошка, за да може, докато търсим Божието милосърдие, умът ни да се връща към осъзнаване на нашата вина.

За да не би някой да се гордее с привидна невинност и така да погине още по-окаяно поради възгордяване, той е научен, че съгрешава всеки ден, защото му е заповядано да се моли за опрощение на греховете си.

DE ORATIONE DOMINICA