Тук възниква затруднение поради обстоятелството, че на Изток има мнозина, които не приемат ежедневно Господнята вечеря. Те защитават тази своя практика, позовавайки се на църковния авторитет, като твърдят, че правят това без вина и че не са възпрепятствани от онези, които ръководят Църквата.

Но без да изказваме мнение по този въпрос в която и да е посока, трябва несъмнено да имаме предвид следното: Господ ни е дал правило за молитва, което не бива да престъпваме.

Кой тогава ще дръзне да твърди, че тази молитва трябва да се произнася само веднъж? Или ако два или три пъти, то само до момента, в който приемем Тялото Господне? Защото след това вече не можем да кажем „Дай ни днес“ това, което вече сме получили. Или пък някой би могъл по тази причина да ни принуди да извършваме този тайнствен обред едва в края на деня?

Слово за проповедта на планината