Своето учение за оправданието апостолът завършва с повтаряне на мисълта за бездействеността и безполезността на вярата без дела (срв. Як. 2 и Як. 2:20). За по-голяма яснота той добавя сравнението: „Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26).

Апостолът се обръща към тези, които пренебрегват значението на самите дела, като се задоволяват само с вярата. Затова, според еп. Михаил Лузин, той изразява само общата идея на сравнението, а именно: вярата сама по себе си, ако не се изразява в дела, е като мъртво тяло – лишена от живот.

Така, в заключение на своята реч, апостолът още веднъж подчертава органичната и неразривна връзка между вярата и делата: както организмът е жив, когато всички негови членове са свързани, така и когато тази връзка бъде разрушена – настъпва смърт.

Изложеното от апостол Яков във втора глава (Иак. 2:14–26) учение за оправданието чрез дела като свидетелство за вярата отдавна се съпоставя с учението на апостол Павел за оправданието на човека чрез вяра без дела на закона (Рим. 3:28; Гал. 2:16). Това сравнение става още по-очевидно, тъй като и апостол Павел използва същите библейски фигури – Авраам (Евр. 11:17–19; Рим. 4:1–13) и Раав (Евр. 11:31) – като примери за оправдание чрез вяра. В същото време апостол Яков отдава решаващо значение за тяхното оправдание не на вярата сама по себе си, а на делата, които тя поражда.

Това разминаване в акцентите е било предмет на тълкуване още от древността, но особено много – от времето на Мартин Лутер и възхода на протестантското учение за оправданието само чрез вяра. Някои виждат в това противоречие между Яков и Павел, но всъщност между тях съществува пълно съгласие – и двамата апостоли признават неразривната връзка между вярата и делата, като неразделна част от процеса на спасението.

Апостол Павел, в пълно съгласие с апостол Яков, не признава абстрактна вяра, а говори за „вяра, която действа чрез любов“ (πίστις δι’ ἀγάπης ἐνεργουμένη, Гал. 5:6). Разликата между тях е в подхода:

Апостол Яков се бори срещу формалното, бездушно „правоверие“, което се задоволява само с изповядването на вярата, но не произвежда дела (Иак. 2:1, 22 и др.). Той високо цени вярата като източник на добродетелите, но нарича чисто теоретичната, бездействена вяра „мъртва“ и дори „бесовска“.

Апостол Павел, от своя страна, спори с юдеите, които считат закона на Моисей и обредните му предписания за задължително условие за спасение. Затова той подчертава превъзходството на вярата над делата на закона, като същевременно не отрича добрите дела, които са естествен плод на живата вяра (Гал. 5:6, 22).

Така става ясно, че „делата на закона“, за чието ненужно обременяване говори апостол Павел, са нещо различно от „делата“, чрез които, според апостол Яков, вярата достига до съвършенство (Иак. 2:22).

Блажени Теофилакт пояснява, че думата „вяра“ се използва в две различни значения. Понякога тя обозначава просто интелектуално съгласие с дадена истина – например, демоните вярват, че Христос е Божий Син, но тази вяра не ги спасява, защото не е съчетана с любов и покорство. В друг смисъл вярата означава сърдечно убеждение и последване на Бога, което неизбежно поражда добри дела.

Според това разграничение божественият Яков нарича „мъртва вяра“ онова първо, чисто интелектуално съгласие, защото то не води до дела, които да му вдъхнат живот. Апостол Павел, от своя страна, говори за сърдечната вяра, която не може да бъде лишена от дела, защото ако липсват дела, такава вяра изобщо не съществува.

Примерът с Авраам показва същата истина – той не е получил оправдание преди, а след като се е решил да презре естествената немощ на старостта си и да повярва в Божието обещание. Именно този подвиг му донася вярата като награда. Но Павел поставя вярата по-високо от делата на закона, като съботния покой, обрязването и други външни обреди, които сами по себе си не водят до спасение.

Същото разграничение се отнася и за думата „дела“. В единия случай тя означава делата, които потвърждават вярата, без които тя остава мъртва. В другия случай под „дела“ се разбират обредите на Моисеевия закон, които не са необходими за оправданието на Авраам и всички християни.

Следователно, божествените апостоли не си противоречат, а използват едни и същи термини в различни контексти. И двамата посочват Авраам като пример за оправдание чрез вяра, но Апостол Павел доказва, че вярата стои по-високо от делата на закона, докато Апостол Яков подчертава, че делата, произтичащи от вярата, са неразделна част от нея. Така става ясно, че богословието на двамата апостоли не е противоположно, а взаимнодопълващо се.