Поради тази вътрешна, органична връзка между вярата и делата, апостолът в стих 23 тълкува свидетелството от Бит. 15 за вменяването на вярата на Авраам като праведност в смисъл, че неговата вяра – която най-силно се проявява в жертвоприношението на Исаак – именно тогава най-пълно и съвършено е послужила за неговото оправдание.

Следователно, Авраам е бил оправдан чрез вяра, която е достигнала съвършенство чрез неговите дела.

Като печат на това съвършенство – резултат от неговата вяра и дела – Апостолът посочва присвоеното на Авраам звание „приятел Божий“ (евр. אוֹהֲבִי, гр. φίλος), както е засвидетелствано в Ис. 41:8 и 2 Пар. 20:7.