Тук Апостолът представя най-силното и най-убедителното за християните от юдейски произход доказателство за необходимостта от дела за оправданието и спасението на човека пред Бога – оправданието на Авраам, праотеца, не само чрез вяра, но и чрез дела. При това той посочва най-великото дело на Авраам – жертвоприношението на Исаак (ст. 21, срв. Бит. 22).

Именно това дело на пълно самоотвержение в служението на Бога се явява венецът на всички добродетелни дела на Авраам, чрез които той премина пътя на нравственото очистване и стана истински праведен и свят. Апостолът използва думата ἐδικαιώθη („оправда се“), но не в смисъл на „беше обявен за праведен“, както тълкуват някои коментатори, а в смисъл на реално постигане на праведност чрез делата.

Не, подвигът на цялата добродетелна живота на Авраам, достигнал своя връх в неговата готовност да принесе Исаак в жертва, както и всички останали негови праведни и благочестиви дела, го направиха човек с висока праведност и, заедно с това, наследник на спасението.

Въпреки това, според възгледа на апостол Яков, делата на Авраам не са били самостоятелна основа за неговото оправдание. Напротив, те са били неразривно свързани с неговата вяра: „Вярата му съдействуваше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство“ (ἡ πίστις συνηργεῖ τοῖς ἔργοις αὐτοῦ, καὶ ἐκ τῶν ἔργων ἡ πίστις ἐτελειώθη“, ст. 22).

“За по-ясно разбиране можем да уподобим вярата на корена и ствола на дървото, а делата – на клоните и листата. Между корена и ствола, от една страна, и клоните и листата, от друга, съществува тясна взаимовръзка. Коренът и стволът хранят клоните и листата, но и те на свой ред подхранват ствола и корена. Както клоните и листата не могат да съществуват без корена и ствола, така и коренът и стволът не биха могли да живеят, ако клоните и листата не провеждаха слънчевата светлина към тях.“ (еп. Георгий Ярошевский).