Апостолът сега преминава (ст. 20) към доказателство на утвърждаваната от него истина, позовавайки се на ветхозаветното Писание. Той се обръща към предполагаемия опонент с формулировка, която подсказва за предстоящото пълно опровержение на неговите възражения: „Хочеши ли разумети“ (θέλεις δὲ γνῶναι – „искаш ли да разбереш“).

В този контекст апостолът нарича своя опонент „суетен, празен човек“ (κενός), т.е. човек без основателни аргументи. Блажени Теофилакт пояснява: „Празен (суетен) нарича онзи, който се хвали само с вяра, защото, без да я осъществява чрез дела, той не е придобил здрава основа за своята духовна дейност.“

Тук апостолът отново подчертава (срв. Иак. 2:17) основната си теза: „вярата без дела е мъртва“ (ἡ πίστις χωρὶς τῶν ἔργων νεκρά ἐστιν).

Интересно е обаче, че вместо общоприетото νεκρά („мъртва“), някои авторитетни гръцки ръкописи (Ватикански, Парижки и други), както и някои древни преводи (арменски, Вулгата), съдържат различен вариант: ἀργή – което означава „бездейна, безполезна, напразна“. Въз основа на контекста – както на предходния стих (Иак. 2:19), така и на следващите разяснения (Иак. 2 и нататък) – това разночетене заслужава внимание и дори предпочитание.