Но дори ако допуснем съществуването на такава чисто интелектуална вяра и дори признаем нейната теоретична правилност, според Апостола (ст. 19) тя не може да бъде смятана за спасителна. Например, вярата в единия Бог е присъща и на демоните, но тяхната вяра, която не е съединена с любовта на сърцето и с послушанието на волята, не им носи утеха и спасение. Напротив, тя поражда у тях само страх (φρίσσουσι, „треперят“) и отчаяние в очакване на Божия съд.

По същия начин и християнската вяра, ако е лишена от плодове – добри дела, не носи в себе си никаква надежда за спасение.