Посочената в Иак. 2:14 безполезност на вярата, която остава бездействена и не води до оправдание и спасение на човека, апостолът сега (ст. 15–16), както и по-рано (Иак. 2:3–4), пояснява чрез конкретен пример. Той представя случай, в който човек проявява добронамереност и съчувствие към нуждаещите се от основни житейски блага – облекло и храна, но без да предприеме никакви реални действия, за да им помогне.