В подкрепа на изказаното в стихове 8–9 твърдение, че пристрастността, макар и отделен грях, представлява нарушение на царствения закон на любовта, апостолът сега (ст. 10–11) излага забележителна органична гледна точка върху Божия закон. Според него престъпването на една-единствена заповед означава нарушаване на целия закон, защото всички заповеди са израз на единната воля на Законодателя – Бога. Нарушаването на дори една заповед представлява престъпление срещу святата воля на Единия Законодател и следователно срещу целия закон.

Такова органично разбиране за Божия закон съществува още в старозаветното време, където всяка човешка простъпка се разглежда през призмата на единната теократична идея. Още повече това разбиране се задълбочава в новозаветното учение, където основополагащият нравствен принцип – любовта – придобива всеобхватно значение.