Това предупреждение срещу пристрастността или лицеприятието (Иак. 2:1) е предизвикано от наличието на този порок в тази раннохристиянска община, както показва приведеният тук (стихове 2–3) пример за пристрастност, очевидно заимстван от реалния живот. Това е още по-недопустимо и укоримо, тъй като се проявява в богослужебното събрание на вярващите (тук συναγωγή, както и в Евр. 10, означава църковно-християнско богослужебно събрание) пред Господа на славата, пред Когото всяка слава и величие на този свят са нищо.

Виждайки в такова поведение на читателите очевидно нарушение на съвършения закон на Христовата вяра,  апостолът с укор отбелязва: „станахте съдии с лукави помисли“ (ст. 4), тоест „вие покварихте своя съд… станахте несправедливи съдии, поддали се на лукавство поради пристрастност“ (блаж. Теофилакт).