Евангелското слово на истината, за да може да принася плодове в живота на хората, трябва преди всичко да бъде слушано и възприемано с правилната вътрешна нагласа. Нужни са готовност и усърдие в слушането на евангелското слово.

Затова апостолът увещава своите читатели, както и всички християни, най-вече да слушат и усвояват словото на истината, а не да се стремят към многословие и изобилие на думи. Тук, напротив, се изисква голяма умереност и предпазливост (ср. Иак. 3:1–2).

Още по-необходимо е да се избягва гневът, който е проява на плътския човек, стоящ безмерно далеч от Божията правда (ст. 20).

Обратно, християните, като изгонят от сърцата си всяка нечистота и всякакъв остатък от себелюбие и злоба, трябва с кротост да приемат в душите си – подобно на добре обработена почва – насажденията на евангелската истина. Тази истина се насажда видимо чрез проповедниците на Евангелието и невидимо – от Самия Бог, в духовно-благодатното възраждане (срв. Иак. 1:18).

Апостолското наставление в този стих напомня на думите на старозаветния мъдрец: „Бъди бърз да слушаш и с дълготърпение да даваш отговор“ (Сир. 5:13). За първоначалните читатели на посланието, които произхождали от юдейската среда, това наставление било особено разбираемо и авторитетно.

Блажени Теофилакт по този повод отбелязва: „Трябва да бъдем бързи да слушаме – но не просто слушане, а такова, което поражда стремеж към прилагане на чутото в живота. Защото е известно, че онзи, който слуша усърдно и внимателно, ще бъде готов и да изпълнява чутото. А който се колебае, отлага и бавно се настройва за действие, лесно може изобщо да се откаже от намерението си. Затова, относно изучаването на божествените истини, апостолът заповядва бързина, а относно неща, които могат да бъдат опасни – бавност. Такива са думите и гневът. Защото многословието в гнева никога не завършва с добро“.