Досега апостолът говореше за изкушенията в общ смисъл, без да ги разграничава според техния източник или същност, и подчертаваше тяхното високо и благотворно значение като изпитания за волята и вярата на човека (Иак. 1:2, 4, 12).
Сега, имайки предвид склонността на слабоволните и маловерните да оправдават своите падения, като твърдят, че изкушенията им са изпратени от Бога, апостолът призовава читателите да правят ясно разграничение между изкушенията според техния произход и същност.
Изпитанията и лишенията, за които досега е говорил апостолът, се изпращат на хората от Бога с благ и спасителен замисъл – да ги укрепи чрез изпитанията в доброто и да ги доведе до истинското благо, до живот в истинския смисъл.
Примери за такива изпитания в Стария Завет са изпитанието на вярата на Авраам (Бит. 22), изпитанията на Йов (Йов 1; Йов 2 и след.), както и изпитанията на израилтяните по време на тяхното странстване в пустинята (Втор. 8:2).
Във всички тези случаи и подобни примери, когато Бог изпитва хората, ако те устоят на изпитанието, резултатът или плодът на изкушението е търпение, нравствена устойчивост и духовно усъвършенстване на изпитваните, а крайният смисъл – вечният блажен живот (Иак. 1:2–4, 12).
Но има и съвсем различни изкушения, които идват от дявола или се зараждат в самата душа на човека. В разглежданите стихове апостолът говори именно за тези последни изкушения. Описанието, което той дава, има голяма религиозно-психологическа стойност, тъй като начертава целия процес или последователния ход на развитието на изкушението в човешката душа.
На първо място (ст. 13) апостолът решително отхвърля всяка мисъл, че изкушението към грях и зло може да идва от Бога. Такава представа противоречи на основното понятие за Бога като всесвят и всеблаг.
„Бог не се изкушава от злото (θεὸς ἀπείραστός ἐστι κακῶν) и Сам не изкушава никого.“
Думата ἀπείραστός трябва да бъде предадена точно така, както е в руския превод (и в бълг., б.р.) – в смисъл, че Бог е абсолютно чужд на злото и по никакъв начин не може да бъде докоснат от неговото влияние.
Славянският превод: „несть искуситель злым“, както и латинският превод на Вулгата „intentator“, не са напълно точни, тъй като, ако приемем такова предаване, ще се получи излишна тавтология с последващото изразяване: „и Сам не изкушава никого“.