Обединявайки по-рано казаното за изкушенията и изпитанията, които сполетяват хората (Иак. 1:2), апостолът сега разкрива техния краен резултат – блаженството.

След като премине през горнилото на изпитанията (Иак. 1:2) и се очисти нравствено, подобно на златото, което се пречиства чрез огън, християнинът има твърда надежда да бъде увенчан с венеца на истинския живот в единение с Бога за вечността.

Любовта към Бога и Христос, която се изразява в търпеливото понасяне на различни житейски изпитания, прави християнина достоен да получи тази висша награда, според нелъжливото обещание на Спасителя (Мат. 5:10–11).

„Апостолът – казва св. Йоан Златоуст – настойчиво увещава да понасяме изкушенията с радост, за да остане делото твърдо, а търпението да достигне съвършенство. И едното, и другото не се случват случайно, нито са безцелни.

Апостолът се стреми да утвърди тази истина чрез още едно наставление, като подчертава, че онзи, който търпеливо понася изкушенията, е блажен според Божието обещание.

Такъв човек, подобно на състезател, който преминава изпитания, става изпитан и утвърден във всичко.

Затова, след като изтърпи скърбите, той получава венеца на живота, който Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“